A few days ago in the park

Като всеки един ден Шерил мразеше да излиза на вън на слънчева светлина, макар че не беше от онези изгарящи на слънцето вампири, но нощта й беше любимата част от денонощието, но този път реши да излезе и да види "светът", който беше малкото градче наречено Мистик Фолс.
Като за начало блондинката сложи слънчевите си очила и си наметна лятно елече. Кецовете отново бяха открили своето място на краката й.
Шерил излезе от къщата си и заключи след себе си. Не знаеше на къде да отиде, защото където и да стъпеше тя отново и отново щеше да получава съболезнованията и фалшивите усмивки на всички, но не я интересуваше особено много.
Слънцето днес беше решило да не отстъпва на облаците и се бореше с тях за надмощие и когато успееше някой нахален лъч светлинка се прокрадваше над снежно-белите облаци.
Разсеяността на пъстроочката я накара да се сблъска в някого и определено това означаваше, че ще си има "неприятности", които за нея означаваха забава.
- Гледай къде ходиш!- изръмжа момичето вдигайки погледа си и забеляза русо момиче, което макар и да изглеждаше симпатично и можеше да и стане приятелка беше кръвопиец.

Когато Шерил забеляза, че момичето се възмущава от казаното от нея се подсмихна съвсем леко.
- Аз ли да гледам къде ходя?- попита я възмутено другата блондинка, която очевидно не харесваше някой друг да я изкарват виновна или нещо подобно.
- Чакай малко. Майка ти да не е шерифа на градчето?- попита Шерил с любопитен поглед. Ако тя беше дъщеря на шериф Форбс тогава Шер беше загазила малко или много, защото ако се сдружеше с дъщерята на шерифа, можеше бързо бързо да си намери и погребален агент.

- Значи би трябвало да прибере теб в затвора.- отвърна Шерил хапливо.
- Между другото аз съм Шерил.- каза блондинката и се надяваше малко или много Карълайн да я познае, но пък и да не я познае, защото веднага щеше да се обади на майка си и щеше да стане ... ами кървава баня.
Върколачката не знаеше защо точно сега бе решила да се заяде с някого, но явно това си бе в природата й.

- И няма да се обадиш на мама да ти помогне?- попита подигравателно Шерил, а самодоволната усмивка не падаше от лицето й.
- Не се ядосвай приятелко. Не искаме да те подгонят с факли и дървени колове, нали така?- блондинката прехапа език, за да се опита да го държи зад зъбите си, но не й се получаваше особено добре.
С тази своя част от характера си Шерил лесно можеше да намери смъртта си и то съвсем скоро ако не се оправеше, но това беше част от нея.