Кейтлин Девилл

Гост

Името и снимката на човека, чийто лик използвате:

adriana lima

Име:

Кейтлин Девил

Години:

24

Раса:

Вампир

Способности:

Типични за вампир,целувка на смъртта и видения.

Външен вид:

Има черна леко къдрава коса.Понякога изправяна с маша.Тя има по скоро сини кафяви очи.Няма значение да кажем пъстри.Тя има идеално тяло (без извивки). Слабичка.Е,не съвсем.Нормално слабо.Не е висока нито ниска.Средна работа.Красива както всяко момиче и отвън и отвътре.

Накратко идеална.Поради тази причина тя пуска чара си и съблазнява мъжете.

Характер:

Тя е доста сложен човек за разбиране.Един път ще е така,друг иначе.От нея може да се очаква всичко.Има моменти,в които е добра.Това е тогава,когато е в настроение.Лоша е с хората,които преди време са и направили някакво зло или просто се мразят взаимно.Държи се лошо дори й с най-добрите си приятели,когато не е на кеф.Спонтанна е.Обича да взема решения на място.Обича да пробва нови неща.Винаги е била много решителна.И когато каже нещо никой не може да я разубеди.Голям инат,е и не само има и черти на егоизъм.Поради това,че е инат може да спори с някога до сутринта даже и повече.Много е директна.Обича да си казва всичко на време,за да няма намусени или разсърдили се накрая.Обича да пътува,да си намира занимания,да се бърка в работи,които не я интересуват,да дразни враговете,да рисува,да снима.Мрази да говорят зад гърба й неща,които не са верни,да я лъжат в очите докато тя знае истината,да й изневеряват най нахално в къщата й,да се правят на по висша класа,а да не са,да се правят на по - велики,а всъщност да не са и доста често употребява израза:

"Съжалявам!Не говоря с хора под моето ниво."

История:

„Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.

-Какво стана по пътя?-попита Сянката.

-Срещнах различни хора...помогнах на много от тях...болеше ме с тях...обичах с тях...изгубих много от тях.

-С теб какво се случи?-попита Съдбата.Силуетът й потъна в най-тъмния ъгъл на стаята.

-Вървях...губих се...намирах...срещнах Него-отвърна момичето гледайки през прозореца.-Той искаше да вървим заедно по пътя...да сме едно.

Тишината...само шумът от стенния часовник й напомняше,че не е сама.

-ОБИЧАМ ГО-гласът й сякаш разцепи тишината-Боря се със себе си...с природата си...помагам на хората...те вярват в мен,но самата аз имам нужда от помощ...обичам го...нещо умира в мен всеки път,когато го нараня...а той ми вярва...на инат ми вярва...и ме обича.

-За всеки има ангел-рече Съдбата.

Възцаря тишина.Момичето потъна в собствените си мисли...тя не бе човек...тя бе чудовище.

-Аз...аз съм вампир-продума неуверено русокосата жена.

-Как се случи това?-зададе въпросът си гласът прокрадващ се през четирите стени на малката стаята.

-Една тъмна нощ-започна неуверено вампирът.-Лежах на болнично легло,когато един мъж влезе в стаята.Бях едва на двадесет и една.Точно тогава той дойде...“

Момичето държеше листа в ръка,а пръстите й трепереха.Парчето хартия започна да пада на зиг-заг,когато Крис отвори устата си отитайки се да каже нещо,но не можа...не можа да продума нищо повече.

-От къде знаеш всичко това?Как си го написъл след като не си присъствал?От къде да знам,че това не е лъжа?От къде да съм сигурна,че не лъжеш?-осмели се накрая момичето.Гледаше втренчено,но уплашено непознатия мъж срещу себе си.

-Ти ми разказа всичко преди да ти се случи това-отговори той.

-Не ти вярвам.Няма да ти повярвам-отрече момичето.-Лъжеш-продължи тя.

-Това е истината-каза мъжът.Той хвана ръката й и я погледна в очите.-Не е лъжа-каза той искренно.

-Но аз защо не помня.Всички ми казаха,че съм родена в Лондон и там съм си останала,не съм се местила,а когато съм станала на двадесет и пет съм претърпяла инцидент и съм загубила паметта си-обясни русокосата красавица.

-Всичко това е лъжа.Родена си в Лас Вегас,а в Лондон отиваш,за да станеш отново човек...за да може да си нормална-рече мъжът и прокара ръката си по златистата коса на момичето.

-А ти кой си?-попита Крис отдръпвайки се.

-Аз съм...няма значение аз кой съм.Ти не си Крис.Истинското ти име е Анабела Паркс-рече мъжа и се изгуби в тъмнината.

Все още се виждаше сянката му от греещата лампа.Момичето искаше да тръгне по него,но...някой продума „Не тръгвай,а запомни казаното“.Анабела спря и си каза наум:

-Аз не съм Крис,аз съм Анабела и ще отмъстя за всички лъжи,които ми наговориха всички,които знаеха истината...ЩЕ ОТМЪСТЯ-каза след секунди на глас.

Обърна се в посока към дома си,ако можеше така да се нарече.Притвори очи и дългите й мигли докоснаха леко кожата.С вампирска скорост отиде в къщта, която до сега мислеше за дом и уби всички,които бяха там.

Admin Брой мнения : 117 Join date : 17.10.2013

Одобрена си и приятна игра Smile

» Elijah & Кейтлин