~ A New Beginning ~ (two days later)

Гост

Ребека бе решила да започне нов живот. Щеше да се опита да изглежда като нормален човек и да ограничи използването на способностите си доколкото ѝ бе възможно. Брат ѝ Никалус разбира се, се бе изсмял на това нейно решение, но пък бе получила подкрепата на другия си брат – Илайджа. Честно казано русата вампирка не се интересуваше особено от мнението на Клаус, знаеше, че неговото желание за власт е над всичко, бе по-важно за него дори от семейството му. Докато за Илайджа и Ребека семейството бе на първо място. Двамата се преместиха се в Бадминтън. Времето беше типично за Англия, дъждовно и мрачно. На младата Майкълсън ѝ харесваше и бе доволна, че отново са тук. Тъкмо бяха пристигнали в имението, в което бяха живели преди векове и разглеждаха, когато Бека се обърна към брат си и заговори.
- Радвам се, че дойде с мен, братко. Надявам се, че най-накрая ще успеем да бъдем нормално семейство, въпреки че брат ни Никалус ще ми липсва, но ми писна от неговото желание да притежава власт, надявам се някой ден да осъзнае, че това не е най-важното.
Блондинката замълча за момент, след което отново заговори.
-С какво мислиш да се занимаваме тук ?
Щяха да се опитат да останат незабелязани поне тук и да имат новото начало, за което копнееха.

Гост

Явно от нашето семейство,само аз и Ребека държахме на него.Клаус беше против семейството и предпочете властта, а не обичта на семейството си.Единственото,което ме притесняваше бе желанието за власт и мъст в брат ми.Но въпреки това притеснение,заминах с Ребека за Бадминтън.С нея решихме да се върнем в старото ни имение и да заживеем нов живот различен от този на древните вампири.Не мислех да се откажа от това да съм древен,защото и да исках,нямаше как да стане.Дори варианта с камата бе нищо.Само ме приспиваше и толкова.Но нека се върнем на момента в който престъпих прага на входната врата и се усмихнах от гледката пред мен и това,че отново съм у дома заедно със сестра ми.След нейната реч,се обърнах към нея и казах.
-Остави брат ни да си живее сам,обладан от желанието за власт и мъст,а ние с теб ще си живеем щастливо тук.Съгласна?А по въпроса за занимание,може да си отворим винарски бизнес и да произвеждаме вино.-усмихнах се и я погледнах въпросително.Това бе сполучлив бизнес,защото всеки пиеше вино и всеки обичаше този алкохол от древни векове.

Гост

След като огледаха имението установиха, че бе почти същото както го бяха оставили. Трябваше да се почисти разбира се, но това не бе проблем. Ребека махна чаршафа, с който бе покрит старият диван и седна като се заслуша в казаното от брат ѝ.
-Мислиш ли, че наистина ще бъдем щастливи, Илайджа? – попита блондинката.
Въпреки дългият им живот не бяха много моментите за семейството им, които можеха да се нарекат щастливи, понякога Бека си мислеше, че са прокълнати и никога няма да бъдат истински щастливи. Когато си мислеха, че всичко се е наредило винаги се случваше нещо, което помрачаваше щастието им.
–Това с виното е добра идея, надявам се само да не изпием по-голямата част от производството си, братко – каза тя с лека усмивка, след като се откъсна от мислите си.
Определено щеше да ѝ е по-трудно да се справи без брат си с това начинание. Като изключим убиването и измъчването Ребека не умееше кой знае колко неща и нямаше да ѝ е никак лесно, ако бе останала сама.

Гост

Седнах до сестра ми и се усмихнах уверено и казах.
-Щастието е за всеки.Дори за нас.Ние също го заслужаваме и ще заживеем щастливо.Все пак сме безсмъртни.Нека да не мислим за това.-погалих сестра си по рамото и я целунах леко по челото.Да имаш сестра като Ребека бе дар.Може да е блодинка,но точно това я правеше по умна,по красива,по силна,по интелигентна от други.А това,че бе древен беше плюс за нея.След като казах това за виното,се засмях леко и допълних.
-Нищо.Ще направим повече и ще има за нас и за хората,които пият като алкохолици не виждали от векове качествено вино.-облегнах се на дивана и се загледах напред като в съзнанието ми изплуваха хиляди спомени.Едни бяха болезнени,а други не толкова болезнени,но не бяха и много щастливи.

Гост

Илайджа винаги даваше сили на сестра си и ѝ помагаше да продължи напред и да се бори. Двамата искаха почти еднакви неща и имаха еднакви ценности, може би затова винаги са се разбирали така добре и са били най-близки.
-Прав си, братко. Мисля, че тук наистина ще успеем да сме щастливи - обърна се Ребека към брат си и го дари с усмивка.
Тя не знаеше нищо за виното, освен как да го пие и да разпознава качественото вино, но първото едва ли щеше да ѝ помогне много за производството.
-За пореден път трябва да ме научиш на някои неща, за да мога да ти помагам, Илайджа. Кога започваме ?- добави нетърпеливо русокоската след малко.

Гост

Хареса им как мисли Беки и това,че беше готово отново да я науча на нещо,ме зарадва още повече.Тя не че като другите членове на нашето семейство,поради което с нея се разбирах най-добре и без караници.Това да имаш сестра като нея,бе нещо,което никой не може да ти даде,но пък и имаше и моменти в които ми идеше аз да забия камата в сърцето й,а не както обикновено правеше Клаус,тоест все да е той.Но нека да се върнем на този момент.Погледнах сестра си и попитах.
-Какво не знаете сестро?-засмях се след последната дума,но бързо си възвърнах сериозното изражение след погледа,който ми отправи скъпата ми сестра.

» A few days ago in the park