След пет седмици

Шерил не я свърташе на едно място и реши да излезе като се запъти с бавни крачки към парка, където мислеше да прекара поне малка част от деня си в размишляване за миналото, което я караше да се чувства като загубенячка, но я правеше по-силна.
Мъж с кестенява или черна коса седна до нея като я погледна, а след това откъсна цвете и й го подаде с думите "За една красива дама,едно красиво цвете.", което накара блондинката да се усмихне поне малко, макар че не знаеше за какво го правеше.
- Мерси, предполагам.- отвърна синеочката и погледна събеседника си в очите, но нещо не беше наред и тя го усещаше. Шерил погледна брюнета отново като присви очи и се съсредоточи.
- Ти си вампир!- възкликна тя и сбърчи вежди.

Може би Шерил не трябваше да е чак толкова директна с речта си за това какъв е той, но и тя бе разкрита доста бързо, но някак си се чувстваше спокойна и това си беше доста странно.
- Шерил Смит.- подаде ръката си блондинката и се усмихна леко, а това изобщо не можеше да се случи особено често или изобщо след случката в миналото й.
- И наистина, благодаря ти за цветето и за комплимента.- продължи тя, като се учуди от това което бе казала току що.
Шерил погледна към небето, а после отново към събеседника си, който не се оказа някакъв от онези вампири нямащи никакъв контрол над себе си, ами от древните за които бе чувала.
- Кой от братята си ти, като изключим Клаус, с който вече сме се срещали? Кол? Фин? Илайджа?- започна да изрежда имената на първородните, които бе научила малко след като се бе завърнала от почивката си в Ню Орлианс.

На Шерил й стана ясно, че на събеседника му не му беше особено приятно някой да знае нещо за него или да го разпознава толкова бързо и да знае цялата му история.
-Аз съм Илайджа и има ли нещо,което не знаеш за мен,Шерил?- попита брюнетът Шерил с леко изнервен тон, но кой не би се ядосал ако всички му знаеха историята.
- Всъщност знам само това.- отвърна блондинката и се усмихна половинчато, ставайки й неудобно, а това че част от старото й аз се обаждаше не беше особено добра част от живота й.
- Добре нека започнем от начало.-каза Шерил и се загледа в краката си.
- Благодаря Ви господине за прекрасното цвете. Аз съм Шерил Смит. Ами вие?- започна блондинката като се опита да покаже добри маниери, което й беше някак си трудно.

Шерил изслуша внимателно всяка една дума изречена от Илайджа и после се замисли над въпроса му.
- Срещнахме се в Ню Орлианс когато бях на почивка и ми показа града. Това беше.- уточни на кратко блондинката и погледна събеседника си в очите. Той можеше да усети дали тя го лъже или не и в това бе сигурна.
- Не те ли притеснява, че всеки момент ще избухна и ще стане опасно?- попита Шерил не вярвайки особено много на думите си, защото малко или много се беше по променила, а и старото й аз напираше да се покаже отново, колкото и да се бореше да го скрие.

- Чувала съм че след като върколак ухапе вампир, вампирът умира.- каза тихо Шерил играейки си с палците на ръцете. Какво се очакваше от нея, като дори не знаеше как да се превръща по своя воля и дори не се стъпвала в битка, но усещаше че с това държание и на двама им нямаше да се стигне до особено добри отношения, което я караше да се засмее.
- Имам чувството, че ще започнем да се дракаме като кучето и котката.- каза тя започвайки да се смее, но това определено си беше и смешно.
И двамата бяха леко сприхави и след малко лицето на блондинката стана червено, стискайки зъби. Едно от нещата, които я учудваха бе как може да си мени прекалено бързо настроението.

Шерил не остана назад и забеляза как Илайджа гледаше ту към нея, ту към ... в друга посока, за което си беше малко или много странно за блондинката.
-Виждам,че нещо се ядоса,хайде на кафе и ще се успокоиш.- каза й брюнетът усмихвайки се и подавайки й ръка. Блондинката го погледна леко изненадано и след кратко време кимна, изправяйки се сама и тръгвайки към Мистик Грил.
- Мистик Грил или?- попита тя спирайки се на едно място, обръщайки се към събеседника си.

Шерил направи някаква странна гримаса, когато чу Скрин, защото винаги се заяждаше с хората и накрая винаги биваше изритвана. Е не точно с всички. Само с някаква според блондинката уличница, която са взели за сервитьорка, но и за нещо друго.
- Но искам да те предупредя че може да стане и екшън.- отвърна пъстрооката и се подсмихна дяволито, защото знаеше какво ще следва след като влезе.
Шерил и Илайджа се запътиха към "Скрин", като вълчицата поизоставаше понякога, за да се любува на гледката отзад. Това че беше сладка не й пречеше да си хване гадже, но характера й беше основния проблем. "Малко хапливо зверче" така я наричаха когато беше малка, а и след рождения й ден прякорът се завърна, затова й носеше медальон с инициали "L.B.B".
- Илайджа. Всъщност името ти е доста интересно и не се среща особено често. Да не би да означава от някакъв древен език "мъдър" или нещо подобно?-попита блондинката наблюдавайки всяко едно движение на древния.

Илайджа се беше замислил за кратко, но после заговори, като въпросът който отправи към Шерил й се видя смешен и не можа да се сдържи и просто се засмя.
- Приятел само на 17 съм. Няма как да имам годеник или съпруг.- отвърна блондинката през смях и после стана сериозна.
- Всъщност си нямам нищо и никого. Убих родителите си, а за връзките сприхавият характер не помага особено много.- допълни момичето като се усмихна съвсем леко.
- И от къде изобщо ти хрумна идеята за съпруг или годеник?- попита тя като поклати глава и се засмя отново. Та това не беше ... Кое момиче би се съгласило да се сгоди и то на 17 годишна възраст?
Блондинката спря пред вратата на заведението и се огледа. Трябваше да покаже, че не всички мъже принадлежат само и единствено на онази сервитьорка или по-точно уличница, но това щеше да стане малко по-късно.
- Път на древните.- каза тя отваряйки вратата и правейки пък на събеседника си.

Шерил погледна странно Илайджа,когато той я погали по бузата.Нещо, което бе правено само от баща й преди рождения й ден, когато се прибираше със синки и рани, само и само защото беше по-слаба от останалите. Защото беше перфектна във всичко и всички я мразеха заради това.
- Да не ми четеш мислите?- попита блондинката когато Илайджа каза нещо за повлекана или нещо подобно.
- И честно казано останалите ако искат и на 9 да се женят. Не са ме възпитали по този начин, затова ето ме тук съвсем сама.
Не след дълго сервитьорката се появи да вземе поръчките, като не спираше да прави разни намеци на брюнета. На Шерил й беше писнало отдавна да гледа тези изпълнения. Блондинката изпука кокалчетата на пръстите си й се изправи.
- Не й този път приятелко. Той е с мен.-каза с плътен тон вълчицата и се наведе към Илайджа като го целуна страстно. Не харесало се на сервитьорката тя направи някаква гримаса като тръгна, за да вземе поръчките им.

Шерил прехапа устна и се загледа в краката си, чувствайки се не много на мястото си.
- Ами ако не го правя по-често?- попита блондинката надвесвайки се и засмивайки се леко. Обичаше да си играе на хората с нервичките и определено й допадаше да бъде дразнител.
- Е приятел какво ще ми разкажеш за теб или искаш да знаеш за мен?- попита пъстрооката след като поръчката им бе донесеса от някаква друга сервитьорка, която явно познаваше Илайджа, защото веднага го заговори.
- А после се сърдиш, че всички те познават.- скръсти ръце блондинката след което се засмя леко.

Шерил се изправи и застана до събеседника си като го погледна сериозно.
- Всъщност приятел не беше за да я издразня ами защото исках.- отвърна тя и взе две шишета уиски, като му подаде едното.
- Не знам всичко. Само името ти и имената на братята ти и сестра ти, нищо повече.- защити се момичето и сбърчи нос, нещо което почти беше забравила да прави, когато е сърдита или се опитва да се защити. "Старите навици не умират трудно." Явно това си беше правилно.
- Добре спираме да говорим за миналото и пием за този момент.- каза Шерил отваряйки нейното шише.

Шерил превъртя очи и отпи от питието си, като седна на стола си.
- Много въпроси задаваш Илайджа. Не може ли просто  момиче да те целуне без никаква причина или пък с причина?- попита блондинката и отпи от шишето с уиски отново.
- Просто се отпусни малко приятел. Не го давай тежко постоянно, защото ако се притесняваш за всичко ще ти побелее косата.- допълни тя и се завъртя на стола.
Единственото, което не разбираше блондинката беше защо всички трябваше да се притесняват за нещо и винаги да има нещо "нередно".