След пет седмици

- Ще бъде лесно.- отвърна блондинката и го погледна с малко пламъче в очите. Шерил действаше инстинктивно и дръзко. Тя целуна Илайджа като захапа съвсем леко долната му устна, като внимаваше в същото време и със зъбите.
- Е скъпи ми Илайджа, какво би станало ако откажа да ти запуша устата?- попита тя отпивайки от шишето си с уиски, чакайки да види реакцията му или какво ще направи. "Играч" Може би това беше точното определение за Шерил, защото винаги побеждаваше, но нищо не се знаеше за този момент.

- Значи предпочиташ да направим някое изпълнение пред всички тук и да ни качат в някой нецензуриран канал?- попита Шерил като стана от стола си и седна в скута му като го целуна.
- Може и да си падам по откачените неща, но определено отказвам да правя шоу на повече от един човек.- допълни блондинката като се усмихна и го целуна отново.
Едно от многото неща, които разбра Шерил бе че събеседника й е чувствителен или поне му беше писнало да се държат с него като еднодневка кърпичка, което някак си караше човек да се разчувства, но това беше ли възможно за блондинката или вече беше станало? Имаше ли начин ледът да се е разтопил?

- Приятел знам какво е да си използван цял живот и накрая нищо да не получаваш. Всички да те тъпкат и мачкат, да се чувстваш като някоя мижитурка, макар че си нещо много повече, че си нещо много по-велико от тях.- каза Шерил на един дъх и го погледна в очите. До сега не й се беше налагало за изрича толкова дълги речи, за това нещо, защото не й се бе й налагало. Страхът беше основният фактор, който караше всеки един човек да се бои от това какво му предстои да му се случи. "Живей за мига!" Това беше един от девизите й, защото ако не живееш и не направиш някоя щуротия в момента, не знаеш дали някога ще ти се отвори парашута, защото в следващия момент можеш да си в гроба.

На Шерил й беше пределно ясно, че всичко ще е само за една вечер и останалото остава за... После ще се гледат като непознати. Блондинката беше свикнала с това отношение, защото през повечето време така правеше тя с момчетата, а й и харесваше.
- Всеки заслужава щастие, макар че го получава за кратко.-отвърна тя студено.
- А и какво не му харесваш да си "чудовище"? Толкова е забавно и когато правиш някои неща става доста горещо.- продължи пъстрооката и се засмя. Ръцете й шареха из тялото му докато говореше.

Шерил прехапа устна колкото да спре стона, който тъй натрапчиво си проправяше пък, но накрая излезе като ръмжене. Блондинката стана и се качи на барплота като се изкашля съвсем леко.
- Омитайте се хора! Заведението затваря!- извика пъстроочката по-силно от колкото всъщност искаше, но и така беше по-добре. Повечето хора си тръгнаха не много доволни, а някои си останаха по местата.
На Шерил й харесваше да владее да контролира останалите или по-точно да ги манипулира, макар че повечето, които се противопоставеха, после се налагаше да ги издирват и накрая да бъдат намирани на парченца. Блондинката скочи от барплота и седна отново на стола си, като погледна Илайджа усмихвайки се самодоволно и победоносно.
- Повечето ги няма сега.- обобщи блондинката като отпи от шишето си с уиски.

-Какво искаш сега?Изгони клиентите,дано поне си заслужава- каза й Илайджа като й се усмихна палаво и набързо изчисти масата и я сложи да седне на нея.
На Шерил й беше пределно ясно на къде отиваха нещата и това не й пречеше в никакъв случай. Даже й правеше удоволствие. Момичето прехапа устни и буквално разкъса горнището му, като след това прокара пръст по гърдите му, а след това ръцете й започнаха да шарят надолу към панталоните му, като бързо се оправи и с тях или поне с разкопчаването им.
- Ще се наложи да ходиш без ризи или подобни неща покрай мен.- прошепна му блондинката като го целуна страстно, а после целувките преминаха по врата му, след това към ключицата, а ръцете й просто не спираха да обхождат тялото на древния.
Горкото заведение щеше да пострада след това, което предстоеше да се случи.

Илайджа определено знаеше как да накара едно момиче да се чувства като послушно коте само с няколко негови движение и в това се увери и блондинката.
Дрехите й бяха премахнати за секунди. Брюнетът отърка приятеля си, който вече беше набъбнал, между краката на Шерил, което я накара да измърка като коте. Блондинката не можеше да направи кой знае какво, но ръцете й винаги й помагаха. Те се плъзнаха бавно към достойнството на брюнета и се заиграха. Първоначално беше с бавно,умерено темпо и малко след това забърза движенията на ръцете си, докато обсипваше тялото на Илайджа с целувки.
- Искам те в мен! Искам да крещя името ти!-прошепна Шерил като топлият й дъх се разби във врата му, а след това захапа и меката част от ухото му.

Илайджа докарваше Шерил до лудост с тези толкова прости движение, а това че му харесваше и да си играе й допадаше, защото повечето налитаха направо към действието. Момичето беше като пластелин в ръцете на вампира, което със сигурност го одоволетворяваше.
От устните на блондинката излязоха няколко стона, които бяха придружени с леко ръмжене. Шерил заби нокти в масата, докато се огъваше в ръцете на Илайджа. Наслада... Това беше точната дума, която можеше да опише какво чувстваха в момента и двамата.
- Подлудяваш ме.- простена леко момичето със затворени очи.

Шерил се беше на себе си. Не можеше да намери мястото си от това удоволствие. Никой никога не беше правил така и това й харесваше. Леките стонове, които излизаха от устните й, започнаха да се превръщат в по-силни и по-силни.
Да бъдеш докаран до лудост и екстаз от един непознат, който си срещнал в парка за съвсем кратко и не знаеш много за него е приключение, защото не знаеш на какво е способен. Това че Шерил беше на седмото небе, само заради тези съвсем простички движение, от това простичко умение.

Шерил имаше чувството че може да си остане така до края на живота си, макар че това беше доста дълго време, а дори можеше и да не умре ако не я убиеха.
Блондинката долепи тялото си до това на Илайджа, докато нейните меки устни докосваха неговите нежни и сладки, докато не усети леко боцкане на долната си устна.
- Внимавай със зъбите.- каза момичето докато разнасяше малки сладникави целувки по врата му искайки да намери слабото му място.

Явно както и блондинката, така и брюнетът искаше да освободи насъбралото се вече напрежение. Шерил простена за пореден път, когато усети дължината му в себе си и заби нокти в гърба му.
- При това много отдавна.- отвърна момичето и го целуна като задълбочи целувката възможно най-дълго. Очите й присветкваха понякога в златисто.
Всичко беше толкова ... Беше вложена страст, инстинктите и на двама им бяха превзети от желанието. Повечето биха го описали просто като секс, макар че беше вложено нещо много повече само от тази нужда, може би.

Илайджа сложи едната си ръка на кръста на Шерил и забърза още повече темпото, като я попита дали иска да отидат на по-широко и меко пространство, а блондинката в отговор просто кимна и направя няколко синьо-лилави петънца на врата на брюнетът.
Шерил много добре познаваше това място и знаеше, че има подземен етаж с огромна спалня, която я ползваха ВИП клиентите, когато искаха да се забавляват.
- Подземния етаж има спалня... Огромна спалня.-подшушна му тя, а топлият й дъх се разби във врата му. Момичето го погледна лукаво и за съвсем кратко време бяха в подземния етаж в голямата спалня, където имаше всичко от което се нуждаеше всеки за ефикасен секс. Блондинката бутна брюнетът на леглото, като се настани върху него и започна да обсипва тялото му с целувки, докато се занимаваше и с приятелчето му.

Когато Шерил чу, че Илайджа измърка като малко коте започна да използва и зъбките си понякога. Блондинката стигна до V-образната форма, като започна да дарява всеки един милиметър от нея с малки целувчици, докато не стигна до крайната си цел, а именно приятелчето на брюнета.
Момичето се подсмихна леко и прокара езика си по дължината му, а после започна да се изкачва отново нагоре с малките целувчици, докато ръцете й "обработваха" приятелчето му. Застоя се малко повече на гърдите му, а после се премести към ключицата и отново към устните. Мислеше да си поиграе малко преди да започне същинската част, макар че това се броеше като втори рунд.